Очила за късогледство

Да имаш късогледство не е болка за умиране – свиква се. Лошото е, че не бива да сваляш очилата, освен в краен случай – но вероятно също се свиква. Щом имаш късогледство, ще носиш очила, носиш ли очила, е необходимо да полагаш грижи за тях: да забърсваш стъклата им, преди лягане да ги сваляш и да ги прибираш в калъфа им, сутрин отново да ги да ги слагаш, но нищо де. Хората с какво не свикват, та с едно късогледство.

Сигурно бях прав така да самонавивам, но въпреки всичко не ми беше дотам приятно, че ми откриха късогледство. Всички ме успокояваха, казваха ми – я виж, Танчето има пъпки, но въпреки всичко леко се чувствах нещастен. Нещо беше свършило, другото още не беше започнало. Дали ще продължа да играя футбол, ще ми разрешават ли да гледам телевизия? Или само ще ми повтарят да внимавам къде са ми очилата, чисти ли са стъклата им, да не взема да седна отгоре им и да ги счупя.

Казваха ми: всеки има нещо, ето Дорето носи шини, лявата ръка на Васко е гипсирана, защото си я счупи. Ти  пък ще носиш очила, защото имаш късогледство. Голяма работа, ще ядеш повече моркови, няма да четеш на слаба светлина и след известно количество време, току-виж твоето късогледство е изчезнало. Ама наистина ли е възможно? Възможно било. Зарадвах се.

Хубаво, а какви очила за късогледство да ми купят? По-красиви, но по-крехки, които трябва обаче яко да се пазят? Или по-здрави, пък както изглеждам – така. Реших да бъдат по-здрави, пък да изглеждам както ще. Ще ги нося непрекъснато, пък не е много приятно да си постоянно нащрек. По-разумно ще е да пазя хигиена на очите и след известно количество време да изчезне моето късогледство, отколкото да бъдат красив, но завинаги с очила. Не е добре и непрекъснато да ги чупя, пък татко и мама да фалират покрай моите очила.

Прекрасно се чувствах миналата година, още нямах никакво късогледство, след училище редовно ритахме, вечер под възглавницата играех на таблета. Обаче сега докторката ми рече, че ако твърдо съм навит да се преборя с моето късогледство, никакви такива. По-малко пред компютъра, дори с таблета би трябвало да бъда по-въздържан. Много хора имали късогледство, но докато съм дете, още имало процентно добра вероятност да го преборя. Ако пък не съм успеел, поне съм щял да изглеждам като много учен. Има нещо такова, имам един вуйчо с късогледство. Той ходи с очила с доста диоптри и наистина изглежда като много учен. В интерес на истината вуйчо ми е професор в университета, но и да не беше, с това късогледство пак щеше да прилича на професор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *